Събота вечер, малко след шест, до Панчарево и обратно през Кокаляне. Долу при язовира беше пълно с хора, но нагоре по пътя нямаше почти никой. Явата обича точно такова каране, без бързане, на трета, да си слуша двойката. На връщане спрях на разклона да я оставя да изстине и един човек с колело ме пита от коя година е. Казах му седемдесет и втора, а той само поклати глава и рече, че първата му е била същата.